4 jul 2006, 11:09

Недей

  Poesía
180 0 38
Красиви, казваш, са очите ми
и странна страст във тях искри,
а всъщност болка страшна, мили,
зад блясъка им се таи.

Красиви, казваш, са косите ми
и пламък жив във тях блести,
а всъщност огън пъклен, мили,
в къдриците сега гори.

Красива, казваш, е душата ми
и с бяла нежност тя струи,
а всъщност с песен тъжна, мили,
към лудостта я устреми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих! Написан от бяла лястовица!
  • Много хубав стих.Поздрав

  • Към лудостта, от болка устремена?
    Нали прекъснах този бяг,
    макар че пак си раздвоена
    в душата нежна като първи сняг?!

    А огънят? Нали го аз разпалих
    и няма вече да замре,
    че тез коси ги дълго галих,
    а те и днес ухаят на море?!

    Нали затуй, когато срещаме очи,
    в гърдите ни избухва страст
    и тръпнем в техните лъчи,
    които са за нас любовна власт?!
  • Поли,стихът ти е...СТРАХОТЕН!
  • Поздрави и от мен за стиха ти!!!!!!