Негоден да обича
Той:
- Дълго бях сам и не мога
да знам дали ти си любов.
Обхваща ме силна тревога,
пред мен стои път сякаш нов.
Тя:
- Нима те е страх да обичаш,
да бъдеш обичан от мен
или е добре да отричаш,
да бъдеш към мене студен?
Той:
- Ти нищо май не разбираш!
Объркан съм, просто не знам
и сигурно, знам, ме презираш,
но трябва ми време и сам…
Тя:
- Време? Да! Хората чакат
трамваи, таксита, коли,
но знай, любовта, тя не чака,
чака ли само боли!
Той:
- Какво всъщност искаш от мене?
Ти всичко до шуш провали
и болката в двама ни стене,
и в двама ни мъка вали.
Тя:
- Да бъдат приятели само
момче и момиче е мит
и тихичко рамо до рамо
във тях пее повикът скрит.
Той:
- Но не и до рамото моето!
Ти искаш, но искам ли аз?
Държи си всеки на своето,
не ще има никога “нас”.
Тя:
-Добре, ти отдръпна ръката,
която преди даде сам,
аз си оставам с тъгата,
ти си отиваш чист, знам!
Но нявга животът ще върне
лентата наша назаде,
споменът ще те прегърне
и яростно ще те накаже.
Аз питам се как тъй реши,
че нищо те в мен не превлича?
Но всъщност човекът греши,
негоден ли е да обича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илчева Todos los derechos reservados
