22 jul 2006, 11:47

Неизбежност

  Poesía
139 0 14

Издебнал те <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

зад някой ъгъл

или причакал те

напред,

наточил свойте

остри зъби

или в ръцете

с пистолет,

стои непоклатим,

коварен,

издялан от гранит

или метал,

блестящ

или пък сив,

печален,

подобен на космясал

грозен звяр,

подобен на опал

най-черен,

подобен

на брилянтен низ,

искрящ

или пък начумерен,

на челото

със ситен пот,

раздърпан

или пък наперен,

но винаги един –

живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безспорно този който заслужава аплаузи си е дидислава! Браво миличка ! Мило , сладко , нежно ... Страхотно ! Нищо , че интерпретираш
  • поздравче
  • Това е само една от гледните точки, а би могло да бъде и така:
    Прегърнал те ...
    с воали цветни,
    с ухание копнежно,
    с ласкав дъх...
    Превърнал се
    в лъчите летни,
    на слънце нежно,
    с палещ лъх...
    Очакващ те
    в ръце с букети,
    от полски дъхави цветя,
    със трайна красота...
    Приготвил ти
    пиано и сонети,
    във плаща на деня,
    със звук на любовта
    към радостта...
    Разкриващ ти
    прекрасния си лик,
    на много хора непознат,
    до старостта...
    Оставил те
    да вкусиш всеки миг
    изпълнен благодат,
    до вечността...
    Блестящ е той...
    Нюансите различни
    редуват се един след друг,
    с променлив ход...
    Ту радостен, ту меланхоличен,
    но винаги един -
    живот!
  • ситна пот - ж.р.
  • Черно и бяло...това са стиховете ви,но в живота има и нюанси,нали?ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!
    Поздрави и на двама ви!!!