Нежно слънцето...
Нежно слънцето подава
своите очи над планините,
пуска своите ръце-
там из долините.
Нещо сякаш се пречупи
над морската вода
и лъчът игриво слезе
в моите крака.
Сякаш някой ме докосна
с топлата си длан
и леко леко влязох
в морето аз зован.
Какво ме караше във този миг
натам да тръгна?
Дали лъчът игрив или
пък някаква магия?
Единствено това ме трогна-
това, което никой не можа,
лъчът направи за секунда-
той стопли моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Атанасова Todos los derechos reservados
