27 jul 2005, 22:47

Нелицеприятно

  Poesía
150 0 10
Загърбил делника някак си,
празник на егото търся.
Не ме ли харесваш,... глупак си,
дебил, непонятно задръстен.

Аз мога да плюя, да скачам,
да хапя и с кал да заливам.
А ти ще си траеш невзрачно,
защото си тъп и загниващ.

Ще правя каквото си искам,
защото съм НАЙ... и нататък.
И нямаш ти право да мислиш -
с това ми скверниш свободата!

Аз търся конфликтите... да!
И камък със зъби ще къртя.
А ти си за мен в пепелта,
поредна неравност по пътя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • супер е!!!
  • Интересен начин да пишеш нещоНа мен също ми хареса
  • Харесвам..принципите!Поздрав за стиха!Допадна ми!
  • Познах твоя стил, добре дозирания ти сарказъм, дори преди да погледна в началото кой е автора. Страхотен си! Стихът ти ми подействува разтоварващо. 6
  • В поезията, състезателният принцип е изключително нетрадиционен. Това не е родео, при което "най-великият" се задържа най-дълго време на гърба на необяздения Пегас
    Радвам се, че сте разбрали мисълта ми
    Поздрави!