6 oct 2004, 13:44

Неповторима

  Poesía
195 0 6
Неповторима

Любов...
Тя пламна ненадейно
от мъничка искра.
Тя беше чудодейна
петнадесет  лета.
И пясъчните дюни
и пухкавият сняг,
нощите бурни,
безгрижният смях,
свидетели бяха
на нейния “грях”...
Бе любов  която,
сърцето изгаря.
Отлита като ято,
но не се повтаря...

***

Остана топлината
скрита в пепелта,
а нежният вятър
погали жарта...
Тя жива е,
проблясват
хрупкави искри!
Надежда,
че може би,
отново ще гори...

***

Но дъждът над нея
вали, вали, вали.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно стихотворение!
  • Знаеш какво мисля за стихчетата,който си написала.Чудесни са!И това не остава на заден план.6 от мен.Винаги успяваш да впечатлиш и изненадаш читателят,дори и това да бъда аз6 от мен
  • Радо, благодаря ти за хубавите думи, просто стопли сърцето ми. Харесвам хората, като тебе, които са безкористни и открити.
  • Чудесно стихотворение!
  • Знаеш какво мисля за стихчетата,който си написала.Чудесни са!И това не остава на заден план.6 от мен.Винаги успяваш да впечатлиш и изненадаш читателят,дори и това да бъда аз6 от мен