27 mar 2004, 12:12

Неритмично будуване

  Poesía
161 0 2
Тази вечер заспаха всички прозорци и разногледата улица ослепя. Няма ги даже очите на безсънните котки. Някой черно мастило по небето разля. Стана тежко за дишане и прегракнало-съскащо. Гласовете от страх не помръдват. Опънаха мислите свойте нишки до скъсване. Дъхът по стъклата замръзна. На мен ми е вече съвсем невъзможно да се вмествам в размера на стаята. Чак ми се иска да разтревожа тази улица, котките и... безкрая, да извикам, че изобщо не е почтено всички на заспали да се преструват... Късам листа - припряно и нервно. Кой сега ще попива будуването?...а будуването?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Стайкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios