26 sept 2005, 15:06

Невъзможност

  Poesía
122 0 10
И даже няма сянка от следа
след стъпките си да оставя.
Ще си отида тихо с вечерта,
за миналата обич ще забравя.
Ще ме обрулят други ветрове.
и в други пътища нозе ще вплитам.
Ще заприличам на изгубено дете,
което в тъмното уплашено се скита.
И няма да посмея ни веднъж,
пред твоя праг отново да приседна,
а най-внезапно като летен дъжд
ще заваля над теб и ще изчезна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Тенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios