Никога вече
Никога вече в онова състояние...
вече няма безпаметност...
няма момент на разпадане...
Няма ги крясъците... шепота,
удоволствието и себеотрицанието.
Къде изгубих тази възможност?
Дали я заключих във теб?
Откъде намерих хилядите порцеланови парченца,
с които сглобих стъкления си живот?
Дали си още онова момче
или си само звук от песента, която не помня?
Песента, която ме преследва,
но не чувам!
Изглеждам толкова подредена,
чудиш се дали наистина съм аз,
а ти продължаваш да се разпадаш,
само че на друга музика,
с онези чуждите, в онези празните очи!
Няма вече моменти на страх и покой,
в които ми е нужно само тялото ти.
Никога вече зависима...
нямам нужда да ме пазиш от себе си...
никога вече в онова състояние...
не искам да крадеш за мен от твоя свят...
Никога вече... или почти.
вече няма безпаметност...
няма момент на разпадане...
Няма ги крясъците... шепота,
удоволствието и себеотрицанието.
Къде изгубих тази възможност?
Дали я заключих във теб?
Откъде намерих хилядите порцеланови парченца,
с които сглобих стъкления си живот?
Дали си още онова момче
или си само звук от песента, която не помня?
Песента, която ме преследва,
но не чувам!
Изглеждам толкова подредена,
чудиш се дали наистина съм аз,
а ти продължаваш да се разпадаш,
само че на друга музика,
с онези чуждите, в онези празните очи!
Няма вече моменти на страх и покой,
в които ми е нужно само тялото ти.
Никога вече зависима...
нямам нужда да ме пазиш от себе си...
никога вече в онова състояние...
не искам да крадеш за мен от твоя свят...
Никога вече... или почти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Попова Todos los derechos reservados
