Носталгия
Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.
Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.
Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
Няма те...
Няма ме...
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.
Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.
Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
Няма те...
Няма ме...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
