6 mar 2006, 12:06

новият път

  Poesía
134 0 4
  Ти поемаш по новия път, но се спираш внезапно и жадно търсиш стария кът, но не ще го върнеш обратно. Животът много бързо го отне и с подиравка друг ти даде, защо тъй тихо го прие, защо тъй лесно се предаде? Не опита поне да запазиш частица от малкия кът, и така жестоко го прегази и така го обрече на смърт. А колко спомени събира той, колко сълзи, смях и плахост, но хайде, продължавай пътя свой, така погубваш себе си, за жалост. Ще мине ден, ще станат два, с време тъгата бавничко умира, самият ти поиска всичко това, затова върви и недей се спира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios