26 may 2006, 12:20

НЯКОЙ ДЕН...

  Poesía
206 0 36
Някой ден...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката  и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, нали знаеш, че всеки край е началото на нещо ново! Когато е бяла душата на човек, Ангелите винаги идват.Поздрав за стиха.
  • Браво!
  • Невероятен човек и поет! (6)
  • Веси, днес цял ден обикалях из Шумен. Ако знаех къде си, щях да дойда да те гушна. Да ти благодаря за всеки прекрасен миг, който ми даряваш с поезията си. Поздрав за стиха!!!
  • Слънце, длани ти целувам и в очи те гледам! Боже, Господи! 6, тако!