12 feb 2005, 19:27

Ням

  Poesía
155 0 0
Сляпо слива се света
със сапунената сага.
Сладко спиш си своя сън
и със сутринта залязваш.

Сам със себе си се справяш,
но дали си си достатъчен?  
             ...
Спомняш хората,
        които
  са те хващали 
      открито
         и  са сочели с ръка:
   спомен,
  смях
и крах -
       откраднат
ти лежиш във прах.
Отпадат
мислите ти в ред подбрани,
а кристалчета във рани
пак рисуват разказ розов
от история тъй бозава.
А ти някъде си там
и пришит с конци
         от срам
    търсиш,
         скърцаш,
                викаш,
                       ням.

"Ням ли си?"
"Не, сам!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галка Малка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios