17 jul 2006, 21:02

Няма място тука за измама

  Poesía
125 0 38




 

-Няма място тука за измама,

но проблемът свързан е с двама

и затуй, чрез плахата надежда,

пътят ми до тебе ме довежда.

 

Тегнат между нас обиди-

всеки може да ги види:

вчера да ти кажа не посмях,

че отчитам своя грях.

 

-Винаги си бил прикрит,

а не виждаш – гасна

и с тоз тиган протрит

съм готова да те фрасна.

 

-Вярно е, че досегашната раздяла

накърни милувката ни бяла,

но това събитие безобразно

ни държи в напрежение напразно.

 

Чакай! Аз ще сложа за закуска-

нека пламъкът не ни напуска:

искам пак да се засмееш

и с мен да се гордееш!?

 

-Ти ме хвърли в самота,

а това е чиста срамота-

мене ме използваш за разврат,

а сега говориш за обрат?!

 

Как ни свърза този чат?

Ха, кажи де, тарикат!

Пишехме си с копнеж,

ти използваше “летеж”.

 

В объркания днешен свят

аз оставам нежен цвят

и ти казвам днеска само,

че ми липсва твойто рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пощата отворих,много благодаря
    Всичко хубаво и щастие в ноща
  • Абе що се плашиш Лъки
    знаеш всичко беше явно
    Нямаше разврат и грешки
    а приятели добрички главно
    Е появи се и натрапник
    пообъркал се по пътя
    Но не беше той развратник
    той дори в замъка не стъпа

  • Нахални,не,не сме
    просто съпричасни
    Не сме дошли добре
    намеците ти са ясни
    Докато нямаше те тебе
    и беше на морето там
    Лъки срешна ни добре
    и гостроприемно знам

  • Поща - просветва малко
  • Благодаря , изясних си нещата

    Усмивка в тъмнината