О,СОФИЯ ,СТОЛИЦЕ МОЯ ГОЛЯМА...
О, София, столице моя голяма,
колко прашни са твойте пътища днес.
А пред мен стърчат само крехки фасади,
бум на мащабен строителен процес.
А къде са онези зелени градинки,
дето някога играехме с кеф?
Всичко е вече на бързо продадено,
драснал е подписа някой си шеф.
Чезнат бавно и твойте паркове
и чешмичките за глътка вода.
Но пък имаш модерните центрове,
ставаш част от Европа сега.
Нищо, че сутрин претъпкан е рейса
и затиснати сме на последна врата.
Още малко, щом стигне метрото до Младост
ще избегнем задръстване, гняв, суета...
Пак добре, че е Витоша близо,
тя балсам е за нашите очи.
Дойде ли събота или неделя,
всеки тръгва да я изкачи.
А от горе виждаме облак отровен,
смог над огромния град.
Ще подишаме чист въздух и после
слизаме пак в прашният ти обхват.
И забързани в своето ежедневие
тъй живеем сред шумния хаос.
На какво ли не ставаме свидетели,
ей, така е тука при нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
