2 jul 2006, 12:26

ОБИЧ

  Poesía
135 0 8

Небето и земята се целуват
и залезът изгрява над света.
И къщи и дървета тихо плуват,
под бреговете звездни над нощта.

Притискаме горещите си длани,
кръвта изригва и шуми.
За първи път така събрани,
эа първи път така сами.

Под бреговете и уличките криви
в нощта притихва влюбеният вятър.
И ние се целуваме щастливи,
като небето и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За всяко нещо има първи път
    и да се учим можем цял живот
    По важен на сърцето е зовът
    и всеки да открие своя брод

    А щастието носи вечен благодат
    запазва ни духа безкрайно млад
  • Деси,хубаво е!
    Наистина поправи грешките.
    Поздрав!
  • Аз ги поправих. А стихотворението ми харесва.
  • Дали не си направила грешка и в профила си?
    Звучи ми като на 13 годишно, а там пише 31.
    Случват се и такива грешки на пръстите, единият изпреварва другия.
  • За всяко нещо има първи път
    и да се учим можем цял живот
    По важен на сърцето е зовът
    и всеки да открие своя брод

    А щастието носи вечен благодат
    запазва ни духа безкрайно млад