Обичта е странно чувство
Обичта е странно чувство.
Ту топла и спокойна,
ту жегава и страстна,
тя настига ни
и просва на земята,
като лавина снежна
ни премята...
Но идва време
и всичко пак утихва.
Тя разстила се спокойно
и умира...
Минава времето
и носим се в простора,
Като снежинки
в тиха зимна вечер...
Изпадаме
в бездната на мрака
И сливаме душите
си в Една...
Но ето,
идва пролетта
и превръщаме се
във роса
по тънките,
зелени стъбалца...
От изток
идва утринта,
Слънчице засмяно
облива ни
със топлина,
отново носим се
над света,
бели облаци
на любовта...
И така до края на света...
07.12.97/2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Todos los derechos reservados
за да имаме време да си поемем дъх
