Образ във мъгла
Там във тъмнината,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
там където гъста е мъглата,
аз съзирам твоето лице познато
и твоята усмивка блага...
Ти сякаш гледаш –
ала погледа през мен минава.
Почти непрогледно е,
но ти си там –
видение от мойте сънища наяве.
Очите ми не вярват,
но сърцето чувства,
вятърът подухва
сякаш да събуди спомените в мен.
Луната призрачна,обвита в паяжина бяла,
може и да е узнала,
че двама непознати тук седят,
и се гледат,но мълчат.
Тишина прегръща пустошта студена ...
...има само мъничка сълза която,
бяга от миналото си познато.
Образът далеч е,
смътен даже вече .
Мъглата се оттегля,
но нещо още ме притегля.
Теб те няма вече....
Остана само в мен частица,
която силно те желае -
в сънища или наяве...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Звездица Todos los derechos reservados
Браво на теб...