27 dic 2003, 22:50

Очи

  Poesía
455 0 6
Очи

От огледалото ме гледат властно
зелените очи на непознат
и искат с дяволски инат
да сложат те света на място.

Във тях е истинското Аз,
потъпкано от страх незнаен,
низвергнато от гняв нетраен
и оковано в тъмен мраз;

във тях е истинското Аз,
от злобата си изтошено,
от силата си уморено -
безсилно е във своя бяс,

но умножило своя блясък
в любов, по-ценна от живота,
в любов, по-силна от смъртта.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено нещата са доста странни и малко трудни за разбиране
  • Съгласен съм с fallen.
  • Хм, откога критиците казват куплет вместо строфа? Та... последната строфа си е на мястото, тя именно носи позитивната конотация за осмислената чрез любовта екзистенция и оформя цялостния облик на творбата, за да не остане тя просто хленчене на един депресиран манияк
  • Определено нещата са доста странни и малко трудни за разбиране
  • Съгласен съм с fallen.