Оголената зима си отива
Оголената зима си отива
с парчета кал по мокрaтa земя.
Отива си ,не ми е тъжно.
Изтече времето и затова,
сега с последни сили
си тръгва стара,уморена.
Отива си.Нека си отива.
Пристига нетърпелива пролетта.
Тя иде нова, пременена,
невяста млада натъкмена.
С ухание на сини теменуги
със дъх на слънце и трева
и звън на празнични камбани.
Да дойде тя.
Ще пеят птички във гората,
ще ръсне първата роса.
Нали съм раннобудна,
ще я посрещна първа
да ме прегърне,
надеждата да върне.
Дано по скоро дойде .
Дано не се забави .
с парчета кал по мокрaтa земя.
Отива си ,не ми е тъжно.
Изтече времето и затова,
сега с последни сили
си тръгва стара,уморена.
Отива си.Нека си отива.
Пристига нетърпелива пролетта.
Тя иде нова, пременена,
невяста млада натъкмена.
С ухание на сини теменуги
със дъх на слънце и трева
и звън на празнични камбани.
Да дойде тя.
Ще пеят птички във гората,
ще ръсне първата роса.
Нали съм раннобудна,
ще я посрещна първа
да ме прегърне,
надеждата да върне.
Дано по скоро дойде .
Дано не се забави .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
)
