27 ago 2006, 22:34

Оправдание

  Poesía
135 0 14
ОПРАВДАНИЕ

Ще бъда безразлично добра,
когато с пръста си нахален,
ме сочи завистливата ръка,
незнаейки, че пътят ми е жален.

Достойна е житейската борба,
нанизала търпенията нежно,
и плавайки по тихата вода,
развявах миловидности прилежно.

В духа на всеотдайностна любов,
се реех във съпружеска тоналност,
съзнавайки божествен благослов
със името на мирната ми вярност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Съвършен, според мен! Поздравления!
  • Не е нужно оправдание.
    Просто това е любовта.
    От вярност или незнание
    на много хора това е пътя.

    Поздрав и усмивка.
  • Достойна е житейската ти борба и не е лека.
    Поздрав, Мили!
  • Оправдават се виновните за нещо.
    А ти не изглеждаш такава!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Слетослав,благодаря ти за коментара !Ще помисля!