От нищото
От нищото
Надига се като вълна –
широка и ниска,
незнаеща връщане,
има посока,
но трепти с безпокойство
и търси
какво да вземе със себе си...
Носи черупки от миди,
медузи,
пясък от дъното,
водорасли,
рибки проблясващи...
Издига се
все по-високо,
изтънява,
намира си формата –
саблена,
с бели отблясъци
по острия ръб...
Взима си
лекота
от въздуха,
плавност
от крилото
на чайка,
писък на гларус
или тътен
от най-дълбокото,
топло от Слънцето
или тъга от Луната...
Когато с късмет е родена
прегръща сърфист
с крило пеперудено...
Заблестява,
докосва брега,
покланя се
на скалите
и на жадния пясък
и се отдръпва -
дълбоко навътре,
във себе си...
И пак се заражда
новият трепет,
поел светлина от небето
и хлад от нощното дъно,
за да възкръсне
вдъхновението
и се роди
новият
стих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
