4 may 2006, 1:14

От просяк по-беден...

  Poesía
150 0 18

Бях на тротоара на старата гара
и ръцете си сбрал бях във шепа,
и думи две: "моля ви" само повтарях -
от хората търсех подкрепа.

Минаваха всякакви - бедни, богати,
но никой не ме и погледна,
И тук-таме хвърляха погледи празни,
Пари - бол, душата им - бедна.

И само един измършавял, дрипав стаец,
в устата си няма и кътник,
дойде и ми каза: "Вземи туй - за хлебец.
Остави ме мен - вече съм пътник..."

В ръката ми лъснаха жълти стотинки,
а старецът изчезна във мрака,
И се чуваше само от телефонни кабинки:
"Майка му, изпуснах си влака!"

Сега, след години, стоя пред дом старчески,
по портата чукам със палец,
във шепица стискайки жълти стотинки -
Още чакам беззъбия старец...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле, направо щях да се разплача след като го прочетох.Просто думите не стигат да опиша колко ми харесва!!!
  • Отново отличен стих. Слава богу, че от време на време се появяват и тук таланти като теб! Поздравления!
  • Браво,браво,браво!!!Умееш да докосваш със стих...
  • Нямам думи... Браво!!!
  • Много хубаво разказваш в стих! Отново ОТЛИЧЕН!