Отиде си спомена

Отиде си спомена Тъмно стана в мойта стая, тъмно както в моята душа! Не мога вече да се кая и любовта без жалост аз да руша! Трябва любовта да пазя, силна колкото преди, не мога да те мразя, щастлив завинаги бъди! Казвам ти при нея ти върви, нали е тя твоята фея, а мен сама ме остави, тъжно в тъмното да пея! Капят от очите ми сълзи, капят сълзи от самотата, блестят като звезди, извиращи дълбоко от душата! Сбогом казват устните сега, плаче наранено моето сърце и отива си с нощта в дъжда, споменът за онова момче!!!