Oтива си лятото
Натъжи ме, тази вечер гората,
щом разбрах, че отива си лятото!
Както птица от гнездото отлита
и си тръгва на есен със ятото!
Плодовете на шипката, вече червени,
а детелините пожълтели, повехнали.
Тревите отдавна са станали бурени,
листата на ореха, почти са нападали.
Зашумяха тревожно двете тополи,
дочули, как вятър за есен говори!
С върха си небето синьо докоснали,
преплетоха влюбени, ласкави клони!
От храстите узрели и черни капини,
ме подканваха снага да сведа,
да откъсна от плодовете им сочни
и във шепи от тях да си набера!
Ето, отново отива си лятото!
Иде есен, красива, но тъжна!
Но ще остави следи във сърцето
с моята обич, толкова нежна!
щом разбрах, че отива си лятото!
Както птица от гнездото отлита
и си тръгва на есен със ятото!
Плодовете на шипката, вече червени,
а детелините пожълтели, повехнали.
Тревите отдавна са станали бурени,
листата на ореха, почти са нападали.
Зашумяха тревожно двете тополи,
дочули, как вятър за есен говори!
С върха си небето синьо докоснали,
преплетоха влюбени, ласкави клони!
От храстите узрели и черни капини,
ме подканваха снага да сведа,
да откъсна от плодовете им сочни
и във шепи от тях да си набера!
Ето, отново отива си лятото!
Иде есен, красива, но тъжна!
Но ще остави следи във сърцето
с моята обич, толкова нежна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
