19 ene 2004, 21:33

Отивам си

  Poesía
472 0 10

Отивам си!
Дори и в сънищата си да те жадувам.
Дори сърцето ми безкрайно да тъгува.
В очите ти - сълзите с болка парят.
Под стъпките ми - мостове изгарят.
Слабостта си крия с безразличие.
И вместо да ти кажа аз: - Обичам те!
- изгарящо в сърдечния ми огън,
проронвам тихо в тишината:
- СБОГОМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въй... харесва ми!! И аз исках да напиша нещо такова..Но не можах точните думи да намеря, виж ти си се справил идеално тук.
  • да...това си е направо класика!!!
    поклон!
  • Марине, разбирам усещането ти и ще ти кажа, защо се спрях на думата ТИХО, а не на друга. В целия стих се чувства едно твърдо решение. То направо кънти зад написаните редове. Силата на говора, не определя позицията. ПЛАХО според мен не е подходяща дума, защото е свързана с колебание, което липсва в този стих
    Много ви благодаря, за ласкавите думи!
  • Наистина е прекрасно!!! Имам само една малка забележчица - на последния ред"проронвам тихо в тишината: - СБОГОМ!" би било по-добре, според мене, ако е:"проронвам ПЛАХО в тишината: - СБОГОМ!".

  • Браво Найдене! Аз рядко оставям коментари, че обикновено нямам време, но това определено ми хареса! Още повече и аз имах някакви подобни идеи за стих, но още не съм ги реализирал.