ОТМИНА

Ръце заравям във пръстта, Погребвам първата любов. Отиде си във вечността, тихо, в безнадежден зов. Остави спомени невнятни, живот и смърт, обич и болка. И в миговете непонятни, да се питам – още колко? Дойде, огря и си отиде, така силна и толкова желана. Преди да видя тя отмина, оставила открита рана. В пръстта оставям черна роза, сълзата скришом я изтривам. От сълзите няма полза, към другата любов отивам.