Отмъстителя
Ето, отново виждам в твоите очи,
желание на някого или нещо да отмъстиш.
Но на кого, кажи?
Защо чрез мен мислиш, че желанието за мъст ще укротиш.
Стъпките тежки по пода усещам сега,
приближаваш тихо към мен в нощта.
Вик се чува, пробива страшната тъмнина,
вик на една уплашена жена.
Искам да престане всичко това,
страх ме е дори да те доближа.
Защото зная какво ще последва сега -
удърът на твоята ръка.
Изтръпвам, защото съм сама,
кой за помощ да помоля.
Няма никoй във нощта,
не искам повече да съм робиня на страха.
Но как от всичко това да се отърва?
Как да избягам сега?!
Тръгвам, а ти си след мен,
и пак всичко е черно ден след ден.
Бягам от теб,
А ти продължаваш да си все така свиреп.
Престани, чуваш ли, престани?
Ще ме довършиш, спри...
Ала никoй не чува моя стон,
и единственото, което ми остава сега,
е да бягам, да търся подслон,
и да се моля в нощта, дано някои чуе моите слова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ади Василиева Todos los derechos reservados
За щастие не съм аз,и не пожелавам на никого да му се случват такива работи!
