18 ago 2006, 14:50

Отново

  Poesía
181 0 28
Отново стих за тебе пиша,
изливам чувства върху листа бял.
За сетен път ще ти разкрия,
как съм обичал и за теб копнял.

Ръце протягам в тъмното студени
и търся твойта длан гореща.
За малко с теб сме разделени,
но липсва погледът ти мил отсреща.

И липсва ми прегръдката ти страстна,
очите ти, като звезди блеснали.
Да ме докосне пак дъхът ти нежно,
ръката ти с любов да ме погали.

Отново стих за тебе пиша
и думички за любовта редя.
Не съм добър във стиховете зная,
но най-красивият е  моята и твоята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново!Отново и аз ще кажа,че стиховете ти са прекрасни!Поздравявам те искрено от сърце,а тази за която си писал този е истинска късметлийка,че се е докоснала до теб!
  • Да, ти обичаш и копнееш
    усещам думите ти със душа
    Разказваш,чрез стиха живееш
    а аз в захлас пак го чета.

    Поздрав и среднощна усмивка
  • Много нежно откровение, Христо!
  • Искрен, нежен, копнежен, романтичен. И това прави стиха ти повече от добър. Поздрав, Христо!
  • О,добър си в стиховете,тук всеки ще го каже!
    Искрен и нежен!
    Поздрави!