пак сам
Аз не знам
просто не знам
защо съм пак сам.
Ходя разпилян,
като блян
на луд и пиян.
Губя се и се намирам
Заспивам и се събуждам.
Ден след ден
еднообразен е живота,
има ли смисъл е въпроса
път ме чака
далеч в мрака
последно приготовление
проспива се и това явление
губи се всякакво значение
търся теб,
да теб
а ти си вътре,
вътре дълбоко в мен
наблюдавам те засрамен
вече съм наранен
крачя по перилата
и чакам вятъра
да ме понесе към
дълбините на земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
