Парад на душата

Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...

Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
  
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...

Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и  букетно обаяние...

И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към  огледалното и отрицание.