19 jun 2006, 19:58

Паяжини , лабиринти / стих от картина /

  Poesía
92 0 12
    / На моята приятелка  С....... /

Кой паяжина гъста е заплел 
и хванал в плен невинната душа,
а после тръгнал е по своя път,
на пленницата, без да върне свобода.

Жестока обич някой е посял
и нежното сърце е наранил,
а после любов търси там,
където е нанесъл той вреди.

Един живот, попаднал в лабиринта,
отчаян търси изход за навън,
копнеещ за любов кристална, чиста,
желае обич нежна да даде.

А вярната посока е една,
но трудно, много трудно се намира,
ако добра душа му подаде ръка,
следата вижда се и лесно се излиза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • петица
  • Благодаря много за отзивите
    А за финала , трябва да е добър за да вдъхне сила и оптимизъм на обекта към който е насочен
  • Благодаря Ви
    Да тъжно е така е ала за някой живота е тъга
    и нужно е приятел с оптимизъм да му подаде ръка
  • Хубаво казано!
  • А вярната посока е една,
    но трудно, много трудно се намира,
    ако добра душа му подаде ръка,
    следата вижда се и лесно се излиза.

    Красиво, тъжно, но и оптимистично звучене. За мен беше удоволствие.