11 may 2006, 22:57

Песъчинки

  Poesía
144 0 26

Да, зная, че искаш да бъдеш до мен -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

това ще е награда тъй голяма,

да искаш да споделяш моя ден -

неизмерима  ще е радостта ми.

 

*********

 

Ела, очаквам твоята усмивка сладка -

притихнал съм от нежност и копнеж,

очаквам тялото ти с пламък кротък -

като в параклис да запалим свещ...

 

**********

 

Устните ти - сладост -

нежен воал спуснат

над разума ми.

 

Под върбата

легнах с пролетта -

и тя не плака.

 

Гроздето узряло

в каната със вино -

с цвят опива.

 

Чрез твоите стъпки –

сянката на самотата

си отиде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашо Конаклиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios