14 feb 2006, 14:43

Петък 13-ти

  Poesía
113 0 2
Денят е петък
а датата 13-ти
пълнолуние пронизва мрака
с ярка светлина.

Вече трети ден те няма, мили
ноща минава, а аз немога да заспя.
За тебе мисля и за страстните целувки
за тебе и за нежните прегръдки.

Къде си, мили - питам се сега
Защо остави ме сама
Сълзи се стичат от очите зачервени
Душата вика - чакам те, ела!

Знам напразно чакам да се върнеш
отиде си и сложи край на нашата любов голяма
и всичко заради една жена
оплела те в мрежите на любовта!

Знам - тъжна гледка е това,
но така е в любовта
както може да е най - прекрасна на света,
така си и отива

И след края и -
настъпва - смут и тишина
мрак и тъмнина
и две сърца - ранени от това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios