26 may 2006, 18:33

Пиано

  Poesía
132 0 16

Пиано
                на С.

Догаря огънят в старинната камина
и пръскат въглените топлина.
Едно момиче зад пианото със ноти
рисува  своята мечта.

Докосват нежните и пръсти
клавиши - ре, ми, до, фа, сол…
И в тази зимна бяла вечер,
люлякът е от кристал.

Звездите зад прозореца са диаманти,
които Бог е изтървал.
Когато спрял се е за малко,
на нотите душа е дал.

Животът и в соната се превръща,
акордите са като жар.
И в тази бяла, зимна къща
Пианото е нейния олтар.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios