29 ago 2005, 20:46

По пътя на Живота!

  Poesía
213 0 12

Пътувам тихо,седнала във влака
и гледам кротко залеза навън!
Край мене хора...всеки седнал чака
свойта гара,самотния перон!


До мен лежи детенце,пеленаче,
а майка му го чака да заспи,
за да може тихо да изплаче
толкова изгубени мечти!


Отляво възрастна жена се люшка
в ритъма на яростния влак.
Отдясно мъй седи и се клатушка,
изглежда тъй сериозен,малко плах!


Пътувам бързо,пейзажите се сливат,
а с тях и толкова съдби-човешки,
сякаш тропотът на релсите осмива
техния живот и всички грешки!


Влакът спира!...Непозната гара!
Качват се отново хиляди сърца!
А песента на колелата продължава
да нищи тяхната съдба!


А ето идва моита крайна спирка,
слизам,взела част от нечия душа!
Влакът продължава,с пронизващата свирка,
тръгва лудо...към края на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каквото има всичко ще публикувамМного се радвам,че ви харесватИ много благодаря за хвалбите,които...не съм сигурна дали не са прекалени и дали заслужавам толкова,но след като сте почнали - няма да ви спирам
  • Много е красиво.Страхотно описано,силно от всичките си части.6 от мен.
  • Браво!
  • Хубаво наистина!На места губиш ритъм, но иначе като цяло е върха!със стилна и силна образност!Продължавай да пишеш!Бъдещето е пред теб!
  • Доста зряло за крехката ти възраст!!