По това време на годината
Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени дошли с
капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят
с белите снежинки...
Наближава Коледа и все повече спомени идват...
А вече с теб не се познаваме.
Нашето време от годината е,
а сякаш не се забелязваме...
И всички са с лица засмени,
само ти и аз мълчим,...
защото спомени напират...
Това време на годината, ах това време...
Хората стават по-близки и добри,
защото Коледа е,... но не и аз и ти.
Ние ставаме по-чужди и далечни
един към друг, нали?
Защото споменът живее в нас...
Помниш, нали, как двама безмълвни
крачехме по белия и пухкав сняг...
Как по това време на годината
се смеехме и мечтаехме пак и пак...
Как чакахме пролетта да събуди всичко,
да ни сближи, а тя ... всъщност ни раздели.
Помниш ли ... нашето време от годината,
с нашият сняг отразяващ светлината...
Помниш ли ... как след кратката есенна раздяла,
Коледа неусетно ни бе събрала...
Помниш, нали? Затова мълчиш и
отминаваш с поглед във земята...
Защото знаеш ти, знам и аз -
няма го онова красиво чувство между нас...
С друга гледаш светлината на снега,
а със друг чакам аз пролетта...
На Коледа някога нова вяра се е родила,
а сега нашата любов, вярата наша умира...
По това време на годината ...
помниш ли?...
12.`03г.
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени дошли с
капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят
с белите снежинки...
Наближава Коледа и все повече спомени идват...
А вече с теб не се познаваме.
Нашето време от годината е,
а сякаш не се забелязваме...
И всички са с лица засмени,
само ти и аз мълчим,...
защото спомени напират...
Това време на годината, ах това време...
Хората стават по-близки и добри,
защото Коледа е,... но не и аз и ти.
Ние ставаме по-чужди и далечни
един към друг, нали?
Защото споменът живее в нас...
Помниш, нали, как двама безмълвни
крачехме по белия и пухкав сняг...
Как по това време на годината
се смеехме и мечтаехме пак и пак...
Как чакахме пролетта да събуди всичко,
да ни сближи, а тя ... всъщност ни раздели.
Помниш ли ... нашето време от годината,
с нашият сняг отразяващ светлината...
Помниш ли ... как след кратката есенна раздяла,
Коледа неусетно ни бе събрала...
Помниш, нали? Затова мълчиш и
отминаваш с поглед във земята...
Защото знаеш ти, знам и аз -
няма го онова красиво чувство между нас...
С друга гледаш светлината на снега,
а със друг чакам аз пролетта...
На Коледа някога нова вяра се е родила,
а сега нашата любов, вярата наша умира...
По това време на годината ...
помниш ли?...
12.`03г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Каравелска Todos los derechos reservados
ех тая зима
