7 ago 2006, 23:10

Поетът и морето

  Poesía
158 0 22

 

 

Съзирам тук поет да драска-

реди той римите в куплети,

показва морската окраска

и хората със себе си заети.

 

Поетът съзерцава туй море,

но с поглед замечтан и плах-

явленията описал е добре,

но да прогледне го е страх.

 

А тук се вихри частен интерес

в бетон, сковаващ всеки плаж-

стихията ни носи и прогрес,

а на поета му е нужен стаж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валери хайде да спрем до тук с диалога.
    Има поща ,там може да продължим ако искаш.

    Поздрав и усмивка /с уважение естествено/
  • Валери , не съм съгласна
    природата е тук преди хората.
    А с коментара си съм ясна,
    за мен не е понятна злобата.

    Усмивка в разгара на ноща
  • Морето ли,та то е вдъхновение.
    Всекиго с емоция и сила зарежда.
    Да го опишеш трябва отношение,
    но не и настрани да се поглежда.

    Че настрани погледнеш ли тогава
    стихът ти вече не е за морето.
    Ще пишеш за бетон и сплав корава
    а туй далече е от плажа общо взето.

    Но ти щом искаш описвай персонажи
    Бъди будилник за съвестта човешка
    Но не намесвай морските пейзажи
    обиждаш ти така морето,а това е грешка.

    Поздрав и морска усмивка от Варна.
  • Здравей, Анета!
    Когато, при изясняването на даден въпрос, се тръгне с несъгласието има опасност да се спре при него. Съгласен съм, че представлява известна трудност да се разбере, че отношението "човек - природа", в същото време, е отношение на човека към другия човек, но, заедно с това и отношение на човека към самия себе си. А това е такова отношение, чиито посочени три страни, не се интересуват дали ние сме съгласни или не, защото те си съществуват. Но когато това нещо се знае, изписваните текстове могат да достигнат своята логическа пълнота.
    Поздрав!
  • Здравея, Анета!
    Благодаря ти за поздравите, за усмивките и за текста, който много добре илюстрира различните ни позиции. Такъв поглед върху нещата, за какъвто ти говориш - само върху природата, не съществува, не е възможен, защото природата не е нещо друго освен очовечена природа. Нагласата, която показваш и се опитваш да разсърдиш морето, си е твое частно умиление, което е недопустимо като авторова позиция или ако я проявяваш, рискуваш да изпаднеш в деликатното положение на безсъдържателността.
    Поздрав!