12 jul 2006, 21:38

Поглед в себе си

  Poesía
151 0 28

Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си
и в следващия миг съм го забравила.
Един и два ли са направените гратиси,
а колко гратис с мене са направили?
Раздавам, разпилявам се изцяло,
без да очаквам нищичко отсреща.
От толкова любов и в моето тяло
понякога искрица жар присветва.
Но не, не виждат моите приятели
душата ми отвътре колко болна е.
За тях съм само пълна с вяра и
енергична... само спомен съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Далеч е времето,
    когато ще си спомен -
    сега си силен вик,
    сега си дух свободен!
    Словата ти са ехо на душата -
    раздавай се - това ти е съдбата!

    Поздравления, Мая!
  • Не си ти само спомен.
    Ти просто си приятелка
    Довереница в тъжен ден
    Навеки остани ваятелка

    Прекрасен поглед , гордей се че си !




  • някога ще се видим ...всички........ и ще сме добри...
  • Много хубав и смислен стих. Но не крий себе си от приятелите си. Истинските приятели са ..за да си истински и искрен с тях. Поздрав и не раздавай само ти. Нали знаеш - Който дава, трябва и да получава, помисли и за себе си.
  • Поздравления!!!
    Шапка ако имах, бих я свалила...