Покрусата(инспирирано от Хенри)
На гаснещото утро в безутешен сън,
солта на дните трижди разпиляна
попива в детските очи,отвън
крила разплита сива врана.
А призрак хилав и смутен
сред топлите гробове броди,
покрусата тъче саван студен -
смъртта сега е без окови...
И зеят празнично дула бездушни,
метална плът тъй сякаш е пръстта,
с метален порив буря води
души крещящи към нощта.
И ангели с прощална песен
разтварят алени крила,
молитва шепне глас отнесен
за Мама долу във пръстта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донърджак Todos los derechos reservados
