2 sept 2005, 20:49

Поне в съня...

  Poesía
161 0 6
И сутрин пак се будя, и очи отварям със почуда дали сънят така вълшебен, така реален, така чувствен ще се сбъдне... Гора смълчана, пътека посипана с листа есенни... всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори... И пътеката води до поляна цялата с цветя, но те не бяха есенни...Не... Те бяха напъпили макове и храсти розови имаше... и на лавандула ухаеше... Поляната...красивата...цветната... Тя ме караше да се чувствам желана...чакана... И ето! Човек мечта! Гледаше ме...само как ме гледаше... приканващо...желаеещо...копнеещо... Той - мъжът от мечтите ми седеше срещу мен... Каква събда... В съня... до мен е! Поне в съня...до мен е...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДАли бих могъл този мъж да съм аз... и сънят също да превърне се в дневен екстаз...
  • Ах, тези сънища. Хубаво би било да се сбъдват! Пожелавам ти го! Хубав сън...
  • Мерси много за пожеланието! Наистина би било много хубаво да се сбъдват...колко мечти щяха да са реалност, ако сънищата се сбъдваха...
  • ДАли бих могъл този мъж да съм аз... и сънят също да превърне се в дневен екстаз...
  • Ах, тези сънища. Хубаво би било да се сбъдват! Пожелавам ти го! Хубав сън...