ПОНЯКОГА
Понякога е трудно да кажеш, че обичаш!!
Понякога е невъэможно да признаеш любовта си.
И остава сърцето, което нашепва: "ОБИЧАМ ТЕ",
остават очите, очакващи разбиране,
остават ръцете, търсещи нежност!!!
Понякога е трудно да се пребориш с мъката,
че любимият човек не е до теб.
Тогава сърцето плаче,
ранено от собствените си чувства...
Понякога не искам да повярвам, че съм сама,
че ми принадлежиш само в сънищата и мечтите,
но въпреки това се опитвам да бъда щаслива
и да забравя мъката...
Когато обичаш, истински страдаш,
но си силен, защото е огромно това, което чустваш...
Когато обичаш, прощаваш, и то грешки непростими,
защото в себе си искаш да направиш това...
Понякога трябва да загубиш нещо,
за да разбереш, че ни ти принадлежи вече,
за да разбереш истинската му цена,
за да разбереш,че ти е нужно...
----------------------------------
"Любовта минава през сърцето,
живее в душата и те кара да се чустваш просто "жив".
Тя не е нуждата нещо да ни принадлежи,
ние усложняваме всичко,
защото просто не можем да се отпуснем и да се наслаждаваме.
Толкова е просто всичко.
Ежедневието е монотонност без край...
И единственото прекрасно нещо е, когато чустваш ритъма на сърцето си,
защото не винаги можеш да отидеш
там, където няма минало и бъдеще
и нищо друго да не е от значение,
освен самият ти, отдаден на своите чуства и желания...
ПРОСТО РАЗМИСЛИ НА ЕДНА НЕВЕЖА...
ДЕС
Понякога е невъэможно да признаеш любовта си.
И остава сърцето, което нашепва: "ОБИЧАМ ТЕ",
остават очите, очакващи разбиране,
остават ръцете, търсещи нежност!!!
Понякога е трудно да се пребориш с мъката,
че любимият човек не е до теб.
Тогава сърцето плаче,
ранено от собствените си чувства...
Понякога не искам да повярвам, че съм сама,
че ми принадлежиш само в сънищата и мечтите,
но въпреки това се опитвам да бъда щаслива
и да забравя мъката...
Когато обичаш, истински страдаш,
но си силен, защото е огромно това, което чустваш...
Когато обичаш, прощаваш, и то грешки непростими,
защото в себе си искаш да направиш това...
Понякога трябва да загубиш нещо,
за да разбереш, че ни ти принадлежи вече,
за да разбереш истинската му цена,
за да разбереш,че ти е нужно...
----------------------------------
"Любовта минава през сърцето,
живее в душата и те кара да се чустваш просто "жив".
Тя не е нуждата нещо да ни принадлежи,
ние усложняваме всичко,
защото просто не можем да се отпуснем и да се наслаждаваме.
Толкова е просто всичко.
Ежедневието е монотонност без край...
И единственото прекрасно нещо е, когато чустваш ритъма на сърцето си,
защото не винаги можеш да отидеш
там, където няма минало и бъдеще
и нищо друго да не е от значение,
освен самият ти, отдаден на своите чуства и желания...
ПРОСТО РАЗМИСЛИ НА ЕДНА НЕВЕЖА...
ДЕС
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Славова Todos los derechos reservados
