8 sept 2004, 16:12

ПОНЯКОГА

  Poesía
254 0 10
ПОНЯКОГА

Понякога ми се приисква да те видя,
да бъдем цяла нощ с теб,на сутринта
аз вече съм се променила и искам да
избягам по далеч.Понякога обичам те и
толкова ми липсваш,че на всичко съм
готова да си тук,но дойдеш ли неискам
да те имам и пак изчезвам мислейки за друг.
Понякога така жестоко те презирам и сипейки
обиди аз крещя,е тогава не желая да те видя
дори единствен да си на света.И пак понякога
се питам защо сега си с мен,а после пък се
чудя защо пак бягам надалеч.Желая те,а после
пък те мразя и кое да избера незнам?Едно е ясно,
толкова дълбоко си ми в сърцето,че дори понякога
да бягам ще се завръщам винаги при теб!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Палмира Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти.От мене 6+
  • Заб.
    За съжаление текстовият редактор е прекъснал на две места изреченията: Трябва да е "И пак по някога се питам..." и "... че дори понякога да бягам..." - т.е. няма прекъсване на тези две места.
  • Към автора:

    Избраната форма не е подходяща за такова споделяне. Смачкването на текста до няколко думи на ред не го прави стихотворение. На всичко отгоре конкретното смачкване е накъсало по неестествен начин изказа. Това разрушава поезията в него. Поезия има не само в стихотворенията.
    Много по-добре би било казаното да бъде оставено да се разположи удобно върху редовете. Тогава, четейки го, мисълта и породените картини стават плавни, без паузите на накъсването. Ет виж:


    Понякога ми се приисква да те видя, да бъдем цяла нощ с теб, а на сутринта вече съм се променила и искам да избягам по далеч. Понякога обичам те и толкова ми липсваш, че на всичко съм готова да си тук, но дойдеш ли неискам да те имам и пак изчезвам мислейки за друг.
    Понякога така жестоко те презирам и сипейки обиди аз крещя. Тогава не желая да те видя дори единствен да си на света. И пак понякога
    се питам защо сега си с мен, а после пък се чудя защо пак бягам надалеч. Желая те, а после пък те мразя и кое да избера не знам? Едно е ясно, толкова дълбоко си ми в сърцето, че дори понякога
    да бягам ще се завръщам винаги при теб!!!!!


    Към cigarra (Светослава Рангелова):

    "Може само да промениш края,че се губи ритъма!"

    Къде видя ритъм изобщо, че пък и изгубен на края?

  • Страхотно е!!! Може само да промениш края,че се губи ритъма!Поздравявам те!
  • Е защо го оплюхте Кривото Огледало, чак ме накарахте дума по дума да му анализирам критиката за да видя какво и е и не открих нищо лошо. Явно влиза в темпо човека и се надявам да го запази без да кривва от правия път

    Криво - това имах предвид за лексиката, надявам се, че тази критика е израз на разбирането, което си проявил.