11 dic 2005, 1:43

Последна молба

  Poesía
140 0 2

Последна молба,

отправя моята душа.

Последна молба,

преди да настъпи смъртта.

Умира самотно,

моето сърце.

Умира безпомощно,

като малко дете.

И затварят се моите очи,

умират сами,

пълни със сълзи.

И не искам да призная сега,

колко много боли,

и как живота жестоко мен рани.

Ала до кога ще бъде така,

До кога ще се крия от света.

явно ще чакам до като умра,

да ме погали някой нежно с ръка.

Но май никой не разбра,

че една е моята молба,

да прегърна своята приятелка добра.

Защото единствено тя,

може да излекува болката.

И гасне само моето сърце,

потъва самотно в нощта,

като кораб в дълбоко море,

под самотно звездно небе.

И така продължава да чака смъртта,

самотна моята душа,

без да каже на света,

моята последна молба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По съдържание е много хубаво и смислено.Казва много истини,а и сравненията ,,като кораб в дълбоко море под самотното звездно небе,,и другите,са направо страхотни.Единствената ми забележка е че на места прекалено много задържаж една и съща рима:така,света,умра,ръка,разбра,молба...и т.н.т.Като цяло стихотворението е много съдържателно и за това от мене 6
  • По съдържание е много хубаво и смислено.Казва много истини,а и сравненията ,,като кораб в дълбоко море под самотното звездно небе,,и другите,са направо страхотни.Единствената ми забележка е че на места прекалено много задържаж една и съща рима:така,света,умра,ръка,разбра,молба...и т.н.т.Като цяло стихотворението е много съдържателно и за това от мене 6