27 ago 2006, 14:03

Последна среща

  Poesía
158 0 26

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?

Във времето сърцето предусещаше,
а трепета му беше по-различен от преди.
Дали  е чувствало със своя нежен ритъм
че от тази среща ще го заболи?

Но по-добре върви! Ще те преглътна
като корав и остър къшей хляб.
Агонията тук е толкова излишна -
с нож прерязвам част от своя свят...

Сърцето ми ще плаче, скрило мъката
дълбоко в моите гърди. Но тръгвай ти!
Туптящо, няма да престане да обича,
от спомена за тебе само ще кърви.

То ще премине през студени, черни нощи,
премръзнало, ще дири друга топлина.
И отново съживено, ще дава и ще получава
любов, която не с теб-с другия ще споделя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Романтична душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав и тъжен стих.Силно те прегръщам и се моля никога да не си тъжна!
  • Тъжен стих, но красив и с оптимистична нагласа! Желая ти щастие! Поздрави!
  • много е чувствено!
  • Селен, тъжен, но... има много любов, дори в точката в края...
    Поздрав, Петя
  • Натъжи ме Петя.Силен стих.

    Раздяла с някой който сме обичали.
    Защо ли във живота става все така?
    Свършва,преди всичко да сме казали,
    и после дълго време носим болката.

    Поздрав и усмивка