3 feb 2005, 11:31

Последно

  Poesía
216 0 4
Какво са облаците, ако не извинение за Небето? Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?.... Болката ражда живот..... Ликувай Лукави- битката спечели- сред многото жени, които ме обичат не съществува тази, седнала до мен... От много имена, с които ме наричат, го няма туй, с което съм роден... И в тази безнадежност, седнал на дъга осмислям себе си и своята война, която ти спечели-докоснал ме с ръка- жената на живота ми превърна във Луна.. Предавам се- и твоите ръце горят, душата ми гори сред твойте длани загубих битката и сам ще се изпепеля превръщайки душата си в кървяща рана. Ликувай Лукави- ти вече ме отне от любовта в живота от бягството в смъртта от сълзите в земята от красотата на нощта... Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето? Какво са звездите, ако не път към Надеждата? Какво е живота, ако я няма Смъртта?... Мълчанието ражда тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивомир Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...сред многото жени, които ме обичат
    не съществува тази, седнала до мен...
    Мисля, че вече я има, нали?
  • Разбира се! Точно така е и това са фактите. И скоро няма да се променят
  • ...сред многото жени, които ме обичат
    не съществува тази, седнала до мен...
    Мисля, че вече я има, нали?
  • Разбира се! Точно така е и това са фактите. И скоро няма да се променят