ПОВЕРИЕ ИМАЛО... ЗА ЛЮБОВ
Виждала ли си<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
нощем небето, когато
луната е трудна,
в пълнолуние?
Зловещо и тъжно е.
Няма звезди,
очите на совите само
в тъмното светят...
Мъртви са птиците.
Дърветата спят във
безветрие.
Въздухът е преситен
и тежък - оловен.
Сърцето прескача лудо
в безсъние – бие до
спукване...
Само по пълнолуние,
когато луната се извива в дъх -
поверие имало казват,
някаква тайна магия.
Нощна омая се свлича
по тялото - Тогава е време
да изкрещиш безбожното,
да се прекръстиш,
да отрежеш
косите си... да ги хвърлиш
на реката в черното гърло
и със всяка капчица
да умиеш тъгата.
Да завържеш надеждата
на възел... мълчан
и любовта със зелени
самодивски очи
ще се спре сътворена.
Гребни със шепи, отпий я
Много тъжна нощ и дяволски
черна... Луната
стана на рог... Утрото взе
да разсъмва...
Поверие - казват - било,
някаква тайна магия,
по пълнолуние, когато
луната е трудна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
