Появи се...
Появи се внезапно,така както вятъра
и виждах новата буря в твоите очи,
уплаши ме но само сплетох косите си
да не ме доближиш.
На сън откри ми цвета на очите си,
които на яве не смеех да зърна дори-
аз все още се криех от себе си-
обърнах към разум сърцето,не му бе
позволено с любов да тупти.
И беше до мен,но сякаш далечен,
дойде от бездънната яма на моита душа
и час подир час разлюбвах и влюбвах се,
докато само за теб се родих.
Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,
докосваш ме с поглед и търсиш да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат,нали?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлита Златкова Todos los derechos reservados
