12 jul 2005, 21:51

Позитивно

  Poesía
102 0 2
На предела между два живота стоя провесила крака и питам се какво ли следва, какво ме чака след това. Пред мене хора и площади, възможностите до една и вече паднали прегради разкриват по-красив света. Животът ми от мен зависи, държа ключа за своята съдба и избора си ще направя за пръв път от сто лета сама. Какво ще стане? Какво ли ме очаква самата аз сега незнам. Поемам по трънливите пътеки към прехода очакван и голям. Музика в ушите ми отеква - струните на стари пиана. Лъчи в очите ми танцуват - поздрави на хиляди слънца. Сама ще скитам и сама ще бродя, но пътя ще открия там! Светлинни мили ще изходя окрилена от щастливия си плам. В очите чужди ще намирам сила, гласовете ще ме карат да вървя. От светлината аз любов съм пила и ще тичам! Няма да се уморя! Не ще се дам във страшна буря и пъзела си аз ще подредя за да мога със любова и сила най-чудната зора да сътворя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios