21 mar 2006, 13:38

Прах от стари спомени...

  Poesía
236 0 36
Прах от стари спомени,
попаднали във мислите,
разнищени отворени рани
незараснали даже с годините.
Защо ги отворих,сега да боли
нали са отдавна отминали,
Защо са ми още сълзи?
А може би още са живи,
само стаени по стените
на дните,годините,
в които се мразех и страдах.
Времето,чаках да излекува..
Как ли не..само думи,
които стържат ръждясали,
но каквото било е било.
Отдавна е минало.
Ще хвърля ключа в най-дълбокото
на  разсъблечената си душа.
И там във болното и тъмното,
миналото с мълчание ще удуша.
Не искам прах в душата си,
да зеят незаключени врати,
аз искам свободата си
която да не ми тежи.
Затварям тази книга ,стига...
нали с годините се учих
да бъда мъдра,търпелива,
простих на всички .
А на себе си... не си простих,защо ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейни Тод Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очаквах по-голямо раздвижване, в интерес на истината. Доста добра енкапсулация около шестиците наблюдава се. Все пак притеснително е.

    Стоя зад всяка своя дума.
    Четете внимателно.
  • Не ми хареса. Но пиша поощрително (3).
    "Раждясали" е правописна грешка. Трябва да се пооправи стъпката и ритъма, ако искаме да не се откажем от произведението като цяло. Но дори след като го прочета не намирам искрица -- да ме прободе. Само тематика. И слабичък финал.
    Пречупвам всичко през призмата на собствената си душа както видно е. Затова няма място за отстъпление -- виждам, че на много хора им е допаднало и то много.

  • Усмихни се, не тъгувай, дано бъдеш щастлива!
  • Ще хвърля ключа в най-дълбокото
    на разсъблечената си душа.
    И там във болното и тъмното,
    миналото с мълчание ще удуша.

    Много тъжно и много хубаво,Джейни! Плача с теб, мила!
  • Харесва ми. Всичко, за което пишеш в началото е важно да се почувства, за да се стигне до категоричното "Затварям тази книга, стига...".Поздравления!